Лятото в Украйна тъкмо започва, а изглежда опасно, пише журналистът на „BBC“ Джеръми Боуен, който продължава разказа си:
Харков, вторият град в страната, разположен в североизточната част на страната, близо до Русия, е беззащитен пред въздушни атаки. В събота следобед 2 управляеми бомби унищожиха супермаркет „Направи си сам“ и градински център, когато той беше претъпкан с купувачи. Докато сградата гореше, разпръсквайки черен дим над Харков, Андрей Куденов, управител на един от другите магазини в търговския център, гледаше с отчаяние. Мъжът сподели на репортерите:
„Руснаците искат да изгорят всичко. Но ние няма да се предадем. Много хора бяха там, тъй като сега е топло и е започнал градинският сезон. В магазина имаше пръст и растения.“
Андрий извади мобилния си телефон и превъртя снимките на супермаркета преди нападението.
„Виж какви красиви цветя имаше тук. И нито един военен, всички бяха цивилни.“
Десетки са ранени, а за най-малко 15 души е потвърдено, че са загинали, като предстои да бъдат открити още тела. По време на всяка война цивилните се опитват да запазят следите от стария си живот.
Докато градинският център горял, двойки разхождали кучетата си, разказа още мъжът. На великолепните площади в центъра на Харков кафенетата бяха отворени, без да обръщат внимание на сирените за въздушно нападение и предупрежденията на мобилните приложения. На стъпалата на операта тийнейджъри тренираха скокове със скейтбордове, а момичета записваха на телефоните си танци от TikTok. Вътре в операта, в дълбокото бетонно мазе, оркестърът репетираше за музикалния фестивал, който войната не е спирала. Стоическото им спокойствие не може да прикрие факта, че Украйна е в най-тежката си криза от първите няколко месеца след пълномащабното нахлуване на Русия преди повече от две години. Нападението в градинския център е един от многото удари тук, в североизточната част на страната, както и на източния фронт и на юг край Херсон.
Способността на Украйна да се защити зависи от други, от решенията, взети от западните ѝ съюзници, които определят събитията тук, в Харков и други градове, както и по протежение на повече от 1000 км фронтова линия. Другият стратегически фактор, който променя хода на войната, е способността на Русия да се учи и адаптира на бойното поле. Тя конфигурира атаките си така, че да се възползва от украинските слабости, особено в областта на противовъздушната отбрана. Нейните заводи произвеждат повече оръжия и боеприпаси, отколкото много по-големите и по-напреднали западни икономики произвеждат за Украйна.
Надеждите през първата година на сраженията, че Русия може да бъде отблъсната, се превърнаха в мрачна борба за спиране на навлизането на нейните сили все по-навътре в страната. През третата година на войната краят ѝ не се вижда.
Това ли е краят на началото?
Руският президент Владимир Путин очакваше бърза победа, когато нареди пълномащабната инвазия през февруари 2022 г. Същото правеше и НАТО, ръководено от Съединените щати. Президентът Володимир Зеленски отхвърли тяхното предложение за евакуация. И Кремъл, и Пентагонът, и другите министерства на отбраната на НАТО очакваха, че Русия ще довърши работата, която започна през 2014 г., когато окупира и анексира Кримския полуостров и организира победата на сепаратистите в източните провинции Донецк и Луганск. Въоръжените сили на Украйна се бяха подобрили в сравнение с плачевното си представяне през 2014 г., но след успешната намеса във войната в Сирия Русия изглеждаше твърде силна.
Прогнозата, когато руските войски навлязоха в Украйна през февруари 2022 г., беше, че най-добрият шанс на Украйна да продължи да се сражава ще бъде да организира въстание, въоръжено от НАТО.
Русия завзе дълбок участък от украинската територия – „сухопътен мост“, който да свърже Донбас на изток с Крим на юг. Но опитът ѝ да превземе Киев беше унизително фиаско за президента Путин. До края на март 2022 г. битката за столицата беше загубена и Кремъл изтегли войските си обратно.
НАТО призна, че Украйна може да се бие. Тя се прояви като неочаквано полезен съюзник, който заслужава повече подкрепа и предоставя добре дошли нови възможности в нарастващия сблъсък с Русия на Путин.
Бавно на Украйна бяха изпратени все по-мощни оръжия. Преодоляването на резервите на президента на САЩ Джо Байдън остава болезнен процес. Той се опасява от трета световна война, ако САЩ и НАТО се намесят със собствени войски или дори ако снабдят Украйна с най-модерната военна техника. Президентът Байдън беше убеден да разреши доставката на остарелите американски ударни самолети F-16, които бяха пенсионирани от военновъздушните сили на НАТО. Те все още не са използвани в бойни действия, което дава на руските военновъздушни сили повече пространство за атаки.
Повечето западни анализатори смятат, че президентът Путин блъфира, когато дрънка с ядрена сабя. А Китай, основният съюзник на Русия, даде ясно да се разбере, че не желае използването на ядрени оръжия. Последното нещо, от което се нуждае, е надпревара в ядреното въоръжаване в Източна Азия. В западния лагер Япония и Южна Корея, ако се почувстват достатъчно застрашени, за да променят политиката си, разполагат с технологичен капацитет за производство на ядрени оръжия.
Джо Байдън все още не иска да отговори на блъфа на Владимир Путин. САЩ продължават да налагат ограничения върху използването на оръжейните системи, които доставят, като забраняват на украинците да поразяват цели на територията на Русия. Президентът Зеленски смята, че това решение връзва здраво едната ръка зад гърба им и настоява то да бъде променено. До миналото лято обаче бяха събрани внушителни сили, включващи колекция от модерни западни танкове и бронирани машини, а НАТО обучи хиляди войници на полигони от Балтийско море до Йоркшир.
Планът беше да се проведе офанзива, която да пробие руските линии и да прекъсне връзката между Донбас и Крим.
Тя се провали.
Руската отбрана беше твърде силна, а без въздушно прикритие опитът за водене на координирана война с всички оръжия в стил НАТО беше обречен.
Присъщата слабост на Украйна е, че тя зависи от други за финансиране и оръжия. Тя е изправена пред враг, който произвежда повечето от собствените си оръжия и разполага с много повече хора. Населението на Русия от над 140 милиона души е около три и половина пъти по-голямо от това на Украйна. Това е от значение във война, в която смъртните случаи в сраженията са десетки хиляди.
В САЩ се намеси вътрешната политика. Искането на Джо Байдън за „допълнителна сума за сигурност“, която включваше 60 млрд. долара (47 млрд. паунда) за Украйна, беше спряно в Конгреса на САЩ в продължение на месеци, най-вече от поддръжниците на Доналд Тръмп, които искаха парите да бъдат използвани за решаване на въпроси, които са по-близо до дома, особено за незаконната имиграция по южната граница с Мексико. Допълнителното споразумение беше подписано от президента Байдън едва на 24 април.
Дори значителните логистични възможности на американската армия ще отнемат месеци, за да се попълнят арсеналите на Украйна, в момент, когато Москва произвежда оръжия и снаряди толкова бързо, колкото може, в една икономика, преработена за дълга война, уточнява изданието.
Според високопоставен служител в щаба на НАТО в Белгия „това е производствена война“. Той потвърди:
„Русия ни изпреварва в производството на нещата, от които знаем, че Украйна се нуждае.“
Западните санкции не успяха да осакатят руската икономика. Тя намери нови пазари за своя петрол и газ. Русия купува безпилотни самолети от Иран и боеприпаси от Северна Корея. Китай, смята НАТО, не предоставя пряко смъртоносна помощ, но помага на Русия по други начини.
„Няма съмнение, че Китай допринася материално за руските военни усилия“, каза ми висш служител на НАТО, пише репортерът на „BBC“ и продължава:
„Страната възстановява отбранителната индустриална база, което е истинска промяна. Машините и микроелектрониката идват от Китай и отиват директно за укрепване на отбранителната промишленост, така че да се произвеждат повече танкове и ракети.“
И още:
„Едно от огромните геостратегически последствия от променящите се отношения между Китай и Русия е, че Китай никога повече няма да бъде младши партньор.“
Граничните райони
Детска градина цялата е в пламъци, когато Вика Писна се спуска по черен път в селцето Юрченково, североизточно от град Харков и достатъчно близо до руската граница, за да се чувства много опасно. Вика, която е психолог в групата „Пролиска“, е прекарала една година, отивайки в селата на фронтовата линия, застрашени от Русия, за да евакуира цивилни граждани. В детската градина не е имало деца. В Юрченково, както във всички гранични села, имало само няколко възрастни или немощни цивилни.
Детската градина трябва да е била изоставена преди месеци. Тревата напредваше по пързалките и играчките в обраслата предна градина, описва репортерът.
Мъж на мотор, натоварен с чаршаф и малко вещи, който изглеждаше така, сякаш и той си тръгва, каза, че не знае как е предизвикан пожарът, но не е от снаряд. Каквото и да го е предизвикало, никой в безлюдното, запустяло село не се опитал да потуши огъня, докато той напредвал и пращял през дървените стени и ламаринения покрив на детската градина.
Русия настъпва в Харковска област или провинция, откакто нейните сили пресякоха границата на 10 май. Президентът Путин заяви, че планът е да се създаде буферна зона, за да се защити цивилното население в Белгород, руския град от тяхната страна на границата, където според него Украйна убива цивилни. Офанзивата разширява активната фронтова линия, принуждавайки Украйна да подсили сектора на Харков, оставяйки пробойни на други места, от които Русия може да се опита да се възползва.
Последвахме Вика и микробуса ѝ в граничната зона, като се държахме далеч от Вовчанск – граничен град в центъра на настоящите боеве, който е превърнат в руини.
Дори от няколко километра той приличаше на адска дупка, с гневни сиви облаци и стълбове дим, издигащи се високо от поредица големи пожари, и черен дим, който се извиваше в небето от нови експлозии.
Любов, първата жена в списъка на Вика, е била готова да си тръгне. Кучето ѝ, привързано до колибата си в предния двор, лаеше по непознатите, докато Вика ѝ помагаше да изнесе вещите си, опаковани в няколко пазарски торби. Кучето се успокоява, когато жената го отвързва от веригата и го качва в микробуса. Вика обясни:
„Насърчавам ги да водят домашните си любимци. Когато загубиш всичко, да имаш домашен любимец е утеха.“
„Душата ме боли. Живея в тази къща повече от 40 години“, казва Любов, натъпкана в автобуса с кучето и багажа си.
Дали е заминала заради обстрела?
„Разбира се! Беше толкова близо, на по-малко от 100 метра. Всичките ми прозорци се взривиха.“
Вика не успява да убеди следващите хора, на които се обажда, да се евакуират. Тя блъска една солидна метална врата. Една възрастна жена я отваря е се прокрадва през една пукнатина.
„Добър ден, вие ли сте Ема?, пита Вика. Когато Ема и съпругът ѝ, които се намират някъде навътре извън полезрението, отказват да тръгнат, а Вика се опитва да промени решението им. Жената споделя:
„Вчера имаше обстрел близо до вас. Това е много опасно. Вие сами се излагате на опасност. Имаме доброволци, които ще ви помогнат да се преместите, ще ви помогнат да кандидатствате за помощи, лекарства и всичко останало. Всичко това ще бъде безплатно. Ще имате и психологическа помощ.
Благодаря ви! Благодаря ви за всичко, но няма да отида.
Вижте, евакуираме хората, защото това е критичен момент. Ако искате, можете да се върнете. Но сега тук е много опасно, с обстрел на всеки час или два. По-добре е да си тръгнете. Ще има още обстрели и още попадения. Тук е опасно.
Знам.
Свободно е! Ще получиш безплатно жилище.
Няма да отида.“
Ема затворила портата.
Печатницата
От останките на горящата печатница изнасят чувал с тяло по-малко от час, след като Русия я удря със серия от ракети в следобеда на 23 май. При нападението бяха убити седем души.
Украйна трябва да направи труден избор за това как да разположи и използва ограничената си противовъздушна отбрана. Ракетите, ударили печатницата, не бяха прихванати. Не е прихванат и руският дрон, който е действал над фабриката преди, след и по време на нападението. В двора, докато пожарникарите влизаха в сградата, за да потушат пожара и да търсят още тела, Володимир Тимошко, началник на полицията в Харковска област, едва сдържаше гнева си. Мъжът разказа:
„Всички ракети попаднаха в целта си. Те не са били свалени. Защо? Защото времето за пристигане на ракетите от Белгородска област е приблизително 40 секунди. Тези ракети могат да бъдат свалени само от системата за противовъздушна отбрана „Пейтриът“, която ние тук нямаме.“
Той нарече Русия „подвластна на вандали и орки… обитател на злото“.
Дни по-късно Олена Лупак, една от работничките в печатницата, все още се лекува в болница от раните си. Голяма част от видимата ѝ кожа бе покрита с видими рани от шрапнелите и взрива, а косата ѝ беше изпепелена там, където се беше запалила.
Олена вярва, че животът ѝ е бил спасен от палети с печатна хартия, които са поели най-тежката част от експлозията. Тя беше емоционална, ридаеше, а после се опитваше да се усмихне, травмирана от всичко, което ѝ се е случило. Жената споделя:
„Изобщо не се страхувах от нищо, но сега ме е страх дори да съм в Харков. Все още се надявах, че Русия не е терористична държава и че атакуват само военни цели, но те удариха цивилни.“
Олена допълва:
„Благодаря на Съединените щати, че ни помогнаха. Благодарен съм на Германия и на всички държави по света за това, което направиха. Но ние сме безпомощни и не разполагаме с нищо. Страдаме толкова много… не можем да се защитим.“
Дългата война
Украйна не е в толкова лошо положение, колкото се опасява Олена Лупак, макар че е разбираемо да се чувства така в Харков този месец. Ранените мъже от градинския център, лежащи в болнични легла с разбити крайници, са също толкова уплашени.
„Честно казано, не знам какво ще стане“, признава Виталий, чиито крака са били смазани от тавана при срутването му.
„Бих искал това да приключи скоро, но не знам как.“
В леглото отсреща Олександър коментира, че Украйна не може да сключи сделка с Русия. Той е паднал лошо, докато се спасявал от пожара през прозореца на втория етаж. Мъжът е категоричен:
„Мисля, че трябва да ги победим. Те дойдоха тук с лоши намерения.“
Опашките за записване в армията и териториалната отбрана в началото на войната отдавна са изчезнали. Мнозина от първата вълна доброволци са мъртви или твърде сломени от раните си, за да се бият.
Украйна се опитва по-усилено да вербува и свиква по-млади мъже. Повечето от фронтовите им бойци са на средна възраст и изтощени. Украинските генерали не пропиляват живота си така, както го прави Русия. Но те все още страдат от значителен брой загинали и ранени, в мащаби, за които президентът Зеленски само намекна.
Европейските съюзници на Украйна се опитват, с различен успех, да предложат по-голяма подкрепа. Новият американски пакет от военна помощ ще има значение, когато пристигне. Това означава, че Украйна може да продължи да се бори. Той няма да спечели войната и тя ще бъде последната преди президентските избори в САЩ през ноември. Ако Доналд Тръмп спечели, никой не знае дали ще настоява толкова силно като Джо Байдън да помогне на Украйна.
Украйна помага и на самата себе си, като е пионер в новите форми на война с дронове. Морските дронове – лодки без екипаж, натъпкани с експлозиви – потопиха руски военни кораби и отвориха отново маршрутите за износ през Черно море.
Инерцията в дългите войни се променя напред-назад. Сега Русия натиска усилено, тъй като усеща, че има възможност, преди Украйна да получи новите си оръжия.
Един от големите въпроси през това опасно лято е дали размерът, тежестта и упоритостта на Русия могат да нанесат поражение на Украйна на бойното поле, което да промени стратегическото уравнение в тази война. Украйна и нейните съюзници смятат, че Русия не разполага с бойна мощ, за да направи нещо повече от завземане на ограничена територия на висока цена в хора и материали.
Но се върнете една година назад, към времето, когато надеждите за лятната офанзива на Украйна бяха големи – твърде големи. Сега Русия е по-силна и без качествена промяна в полза на Украйна Москва ще направи всичко възможно, за да си проправи път към по-дълбока война.
Осветиха най-модерния Кръвен център в България. Къде се намира?
