Бързата и навременна реакция при пациент с инсулт е ключова за успешното му лечение и възстановяване. Ранното разпознаване на симптомите също играе съществена роля, заявиха лекари и спешни медици по време на конференцията „Инсултът – поглед в черната кутия 2.0 – Лечение на инсулта“, организирана от Асоциацията за инсулт и афазия в партньорство с Българското дружество по инсулт и CredoWeb. Експертите подчертаха необходимостта от подобряване на логистиката и осигуряване на по-голяма институционална подкрепа.
Д-р Боян Патов от спешното отделение в УМБАЛ „Света Анна“ – София, обясни, че увиснала страна на лицето, трудност при повдигане на едната ръка, както и неясен и неразбираем говор са сред най-честите симптоми на инсулт. Той допълни, че загубата на равновесие, световъртежът и изтръпването на лицето или крайниците също могат да бъдат признаци за настъпващ инсулт. При липса на кислород мозъчните клетки започват да умират в рамките на минути, което прави първият час след инсулта – т.нар. златен час – критичен за ограничаване на уврежданията.
Според доц. д-р Росен Калпачки, началник на Клиниката по нервни болести в „Света Анна – София“, само двама от десет души се обаждат на линейка веднага след появата на симптомите на инсулт, докато останалите осем предпочитат да изчакат, което може да бъде фатално. Той отбеляза, че България е лидер по заболеваемост и смъртност от инсулт и че все още няма национален регистър на инсултите. Въпреки това, инсултът е лечим, ако се приложи навременно лечение. Единственото утвърдено лечение за исхемичен инсулт е т.нар. реканализация – възстановяване на кръвотока чрез премахване на кръвния съсирек.
Д-р Калпачки подчерта, че броят на извършените тромболизи в болниците в България е все още недостатъчен и че в други страни тромболиза се извършва още в линейката, докато у нас все още има болници, които не предлагат тази процедура. Лечението на инсулта трябва да започне на място, за да се спести ценно време, заключи той.
