Розоберът е една от дейностите, с които се слави страната ни. Чрез него изкарват препитанието си голяма част от сънародниците ни. Тази година хората в бранша са изправени пред огромни проблеми. Сред тях са ниските изкупни цени и липсата на работна ръка.
Една от потърпевшите е Зорница Ранчева. Тя сподели пред Искра.бг:
Намираме се в такава ситуация, в която не знаем как да процедираме и какво изобщо се случва. Проблемът обаче не е от тази година и според мен няма общо с кризата, предизвикана от коронавируса. Допреди 3 години цветовете бяха изкупувани на 3 лева – за килограм набран розов цвят. Сега цената е 1,50 лева.
Ранчева обясни, че не могат да намерят работници. Приблизително на 10 декара са необходими 7 души. Тя има 200 декара и се нуждае от около 70 служителя. Хората обаче не желаят да извършват тази дейност, защото не са съгласни с ниското заплащане:
Ако на мен ми трябват 70 души, аз разполагам с труда на около 40. Хората не са доволни от заплащането и ги разбирам. Трябва в 04:30 часа да бъдат на полето. Няма как това да се случи за 20 лева, при положение, че предишни години са получавали по 50-60. Предпочитат да отидат да берат череши. А и как да работят за толкова малко? Знаете, че е трудно в днешно време да преживяваш. Ние обаче няма как да осигурим достойното за труда им възнаграждение.
Ранчева изтъкна, че не искат субсидии, а помощ. Да имат сигурна обвързана подкрепа:
Ние сме в диалог с правителството. Няма как да получим обещания. Проблемите не са само при нас, а в цялата държава. Вярваме, че управниците ще направят всичко възможно, за да ни подпомогнат. На този етап обаче не знаем как ще се случи. Основните ни искания са за обвързана подкрепа. Да сме сигурни, че ако от 1 декар розово насаждение произвеждаме средно 400 килограма за общините, ще получаваме адекватна цена.
Собственичката на розови масиви обясни, че не могат да си покрият разходите. Плащат данъци, осигуровки, пари на работниците. Годината също е влажна и студена, което води до ниски добиви.
Ранчева изтъкна, че няма да се откаже от този бизнес. Боли я, защото вече 30 години се занимава с тази сфера. Израснала е сред розите. Не е лесно нещо, което е градено толкова дълго време, да се захвърли с лека ръка.
Предстои ѝ да намали градините, ще извади част от насажденията и ще оптимизира производството:
Част от колегите изобщо не са влизали в градините си. Техният цвят остана необран. Нямат пазар, където да го продадат. Това доведе до решението им. Ако обаче има още една такава година, ще последва изкореняване. И говоря не за малки пространства, а такива, които започват от 50 декара и продължават нагоре.
Ранчева сподели, че инвестицията, която са направили тя и колегите ѝ е огромна. Трудът е целогодишен, а не само един месец. Липсва само възвръщаемост на положените усилия.
