Слуга на двама господари
Зуека си бил тръгнал от България, защото тя /Родината/ винаги щяла да слугува и не се спазвали законите там. А водещият трябвало да се погрижи за сина си.
Прекрасно, Bon Voyage! Но всъщност – ти, Зуек, си част и от двете явления. И от слугуването, и от безчестието. Ниска част, но част. Хайде да поговорим за театър, обаче, щото нали държиш да е интелектуално, а ти да си актьор. Карло Голдони: „Слуга на двама господари“. Ти си това.
Телевизиите, из които неуморно блудстваше – двете ефирни, най-големите национални телевизии – получиха лиценза си в началото на века срещу строги ангажименти. Да финансират часове от програмата си за образователни, културни, научни, детски, християнски предавания. Случи ли се и частица от това? Глупости! Бе заметено под килима, за да бъдем погълнати от протяжните ви крадени смешки и вулгарни остроумия. Разбира се, най-вероятно някой лобист в Парламента е подсигурил отмятането от ангажиментите за ефирна, тоест за национална, телевизия.
Спечелването на ефир за „NOVA“ и „bTV“ през 1999-2000-та означаваше стотици милиони приходи още първата година или по-просто казано – 98% процента от рекламния пазар. А после Forever /нали си проговорил чужди езици, ще разбереш/. Но не очаквам да си се замислял за това.
Сега да поговорим за законите, но за моралните закони.
Всичко в живота ви, бе – лицензи, лицензи, лицензи. „Гласът“, „Господарите“, „Маскираният“, „Капките“ и какво ли още не е закупена чужда продукция. Не сте измислили сами дори Адреналинките. Те не съществуват в реалния живот, така да се каже. Всичко влачихте на кило от италианските телевизии. Тогава трогна ли се за образованието на децата на адреналинките, например? Задници, крака, цици… Прекрасно, Интелектуалецо, Художнико!
Хайде, никой не трябва да бъде наричан Задник. В каквото превърнахте момичетата. Ти ли ще хленчиш за морал? Ти, който бе перфектната камериерка в покоите на Шута на мутрите.
Сега ще те оставим малко настрани, свикнал си, нали бяхте на ротационен принцип с другите водещи, за да разкажа нещо на останалите хора.
Преди пет-шест години нашата продуцентска компания членуваше в АТП – Асоциация на телевизионните продуценти. На практика там бяха всички големи в телевизионния бизнес с изключение на „7/8“. Като специализирани в производството на документални филми, ние бяхме малкото братче вътре. Но се виждаше и отстрани как наоколо хвърчат огромни пари. Една сутрин ни поканиха на спешно свикано извънредно заседание. На трибуната в конферентната зала на хотел „Арена ди Сердика“ бяха Милошев, Халваджиян, Митовски. Какъв бе спешният повод. Европейският съюз отпускал по някаква програма 300 хиляди евро засъздаване на телевизионен интернет клъстър. Нещо като Video on Demand. Но условието за кандидатстване било поне 500 часа собствен материал от членовете на Асоциацията. Детска работа, помислих си. Тридесет от най-влиятелните продуцентски компании в България да извадят по час и половина собствена продукция.
– Пиши, Петя, кой какво има – погледна Маги към асистентката си. И Петя демонстративно отгърна нов лист. Но… пълно мълчание. Хайде, колеги, подкани ни тя, кажете кой какво може да преодстави. Отново мълчание.
– Ние имаме шейсет часа – надигнах се свенливо. – Даваме повече от една десета от необходимото.
Атмосферата се разведри малко, но нищо повече.
Асоциацията не кандидатства по този проект. Тези наши 60 часа бяха единствените. Цялата останала продуцентска общност нямаше и минутка авторска собственост. Всичко, което бяха произвели, принадлежеше на „bTV“ и „NOVA“. Закупено по лиценз от чужбина. Та, ти, Зуек, си част от това. Ти беше ТВ-шивачка в цех за продукция на ишлеме. Ако тези ефирни телевизии бяха си изпълнили ангажиментите към Родината /ха, каква смешна дума, а?/, днес щяхме да имаме нови великолепни сценаристи, композитори, текстописци, духовници, режисьори, критици. Вместо това – ти и любовните драми на Рачков. Нищо друго, нищооооо… А какви любовници сте само! Но и тази комедия пропуснахте да заснемете. Бачкахте само по поръчка.
А преди това безусловно талантлив и щур. Но това вече, както сам намекваш, няма никакво значение. Дано ти потръгне с картините, макар Веласкес да е починал на възраст десет години преди ти да се сетиш да рисуваш. Погрижи се за сина си, там където имало закони.
Ние също ще опитаме да се погрижим за нашите деца – тук в Беззаконието. Но ще е по-лесно без теб. А ако ги нямаше и двамата ти господари… Но, размечтах се.
И знаеш ли какво е „Беззаконие“, защото от халтури вероятно не ти е останало време да прочетеш. Да водиш „Маскираният певец“ без маска и да призоваваш всички пред телевизорите да са с маски.
Не се връщай, моля! Тоест, разкарай се!
Автор: Stepan Polyakov, Съпротива
